Търнак се нареди сред уникалните европейски селища

Село Търнак е удостоено със ЗЛАТЕН ПЕЧАТ за Уникално европейско селище с културно и историческо значение

неделя, 25 юли 2010 г.

Стихове

НА БОТЕВ

Той не умира...
Вечно живее...
Той не умира,
за да изгрее
с блясъци нови – ранно зорница
в утро небесно – бистра росица.
Пътят му беше кратък, но славен,
който в сърцата отваря рани.
Де е юнакът? Де е неебето?
Бясна жетварка ли пее в полето?
Буря свирепа ли жътвата жъне?
Кой ще ти, майчице, чедото върне?
Де`й юнакът? Де`й Караджата?
Луда жетварка коси житата!
Плаче гората. Ечи Балканът:
„Ботев загина! Безсмъртен стана!“


Вятър прохладен гали лицето,
за да потръпне в чудо сърцето,
за да пророни сълза гората
по твойте рожби, майчице свята.

Върба Маринова - из стихосб. "Незабрава"


З В Е З Д О П А Д

На дядо - с обич

І

Някога,когато бях дете,
бях влюбена във сенокоса

и в малкото опушено гърне
вечерята на дядо носех.


В морето зелено той крачеше с вяра-
редеше откос след откос
Вятър пилееше косата му бяла...
Някъде свиреше кос.


А аз неуморимо тичах
след палавите пеперуди.
На щурците в дупките надничах
и на всичко все се чудех.


И когато нощта тъмнокоса
палеше звезда подир звезда,
кротко присядах край огъня боса
и към дядо отправях молба:


-Разкажи ми, дядо, за звездите
и за тяхната пастирка
която нощем във тревите
на паша води ги със свирка!


Нежно дядо ме прегръщаше,
палеше свойта лула,
с елека си стар ме загръщаше
и разказваше бавно така:


-Там , нейде горе, живее пастирка
с чудното име Луна
и всяка вечер със своята свирка
на паша извежда свойте стада.


Но те като нашите земни не са,
а вълшебни стада,от звезди.
И всяка звезда човешка душа.
Там са и наште души.


И когато на земята
Някой някага умре,
отронва му се и звездата...
Хайде, заспивай, дете!


Послушно затварях очи уморени
и молех се тихо сама:
-Нека да няма звезди угасени!
Нека не пада и мойта звезда...


ІІ


Хлапето наивно отдавна порастна,
но не разлюби сенокоса.
Звездата на дядо внезапно угасна,
но приказката му в сърцето още нося.


И когато слушам в новините,
че някъде избухнала война,
аз представям си звездите
падащи една подир една.


За мен войната звездопад е-
/така по-малко ме боли/.
Казват, щом видиш звездица да пада,
нещо пожелай си ти.


Ще се сбъдне твоето желание,
но с цената на една душа.

Никога да няма звездопади-
ей това си пожелах!


Цветанка Кръстева

Няма коментари:

Публикуване на коментар