Преподавател в Медицински университет – гр. Плевен от 1996 година, понастоящем е главен асистент в Клиника по нефрология и диализа към катедра " Вътрешни болести ".
Как се насочихте към медицината?
Насочих се към медицината към края на 10-ти клас, макар че и по-рано в разговори със съученици съм говорил за медицина, но честно казано не е било сериозно. Пишех стихове и мислех да кандидатствам журналистика, завършил съм профил "Химия" в Националната природо-математическа гимназия, така че химията също влизаше в съображение при избора ми на професия. И досега не зная защо избрах медицината... То е същото, като любовта - когато обичаме един човек не си задаваме въпроса защо го обичаме;когато си зададем този въпрос - вече значи не го обичаме - МАГИЯ....
Семейството Ви подкрепя ли Ви в тази себеотдаваща професия?
Семейството ми ме подкрепяше и ме подкрепя - роднините ми нямат никаква представа какво е медицината, просто, както и на повечето хора им звучи авторитетно и престижно...
Защо точно нефрология?
Реших, че ще се занимава с "Вътрешни болести" още докато бях студент, харесвах профила Гастроентерология, но не успях да си намеря работа в подобно отделение. Намерих работа в Клиника по нефрология и диализа - успешно издържан конкурсен изпит за младши асистент. Имах някаква представа от нефрология и абсолютно никаква от диализа.. Ако сега мога да избирам бих избрал същото - работата ми е и хоби и ми носи неописуема радост!!!!!!Някои неща в живота се случват само, ако им позволиш да се случат....
Какво Ви провокира да се насочите към преподавателската дейност?
Не мисля, че съм наследил от дядо и баба желанието да преподавам - то си е било в мен.Аз не съм лош преподавател, но според някои студенти съм лош екзаминатор - изпитвам дълго и късам често. Харесва ми да преподавам и да работя със студенти, дано успявам да ги науча на нещо, като това не искам да е непременно нефрология, да ги науча да обичат професията и да я работят с желание, защото залога е твърде висок - човешкото здраве..
Завръщате ли се в Търнак?
Рядко ходя в Търнак, за което съжалявам. Служебните ми и личните ангажименти оставят тази дестинация по-назад от други..
Какви са спомените Ви за Търнак?
Мога да кажа, че най-щастливите ми години като дете са били в Търнак. Гонехме врабчета и кокошки по улиците, ходехме за риба, къпехме се в реката - чувсвах се безгрижен и цял.За съжалени в момента няма вода в реката - световно затопляне!?, няма риба - човешка ръка! Парка е запустял, а някога имаше рози, "дола" е едно огромно сметище и така е от много години.Тъжно ми е, защото знам, че може и иначе....
Някакви пожелания към жителите на Търнак?!
Пожеланията ми към жителите на селото са да възстановят по-голяма част от нещата, които имаха - читалище,театрална трупа, реката, да се залеси "Аира".Вярвам, че село без минало няма БЪДЕЩЕ!!!!Събитията, които се случват са прекрасни, пишете за тях.
Когато мога ще се радвам да присъствам..."
Нещата в живота или стават с усмивка, или изобщо не стават".
гн борисов по всичко личи че сте велик човек с широко отворено сърце ас сам един ваш пациент на диализата и спокоино мога да кажа че вие сте уникална личност
ОтговорИзтриване