Търнак се нареди сред уникалните европейски селища

Село Търнак е удостоено със ЗЛАТЕН ПЕЧАТ за Уникално европейско селище с културно и историческо значение

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Интервю с д-р Бисер Борисов

Преподавател в Медицински университет – гр. Плевен от 1996 година, понастоящем е главен асистент в Клиника по нефрология и диализа към катедра " Вътрешни болести ".
Как се насочихте към медицината?
Насочих се към медицината към края на 10-ти клас, макар че и по-рано в разговори със съученици съм говорил за медицина, но честно казано не е било сериозно. Пишех стихове и мислех да кандидатствам журналистика, завършил съм профил "Химия" в Националната природо-математическа гимназия, така че химията също влизаше в съображение при избора ми на професия. И досега не зная защо избрах медицината... То е същото, като любовта - когато обичаме един човек не си задаваме въпроса защо го обичаме;когато си зададем този въпрос - вече значи не го обичаме - МАГИЯ....


Семейството Ви подкрепя ли Ви в тази себеотдаваща професия?
Семейството ми ме подкрепяше и ме подкрепя - роднините ми нямат никаква представа какво е медицината, просто, както и на повечето хора им звучи авторитетно и престижно...


Защо точно нефрология?
Реших, че ще се занимава с "Вътрешни болести" още докато бях студент, харесвах профила Гастроентерология, но не успях да си намеря работа в подобно отделение. Намерих работа в Клиника по нефрология и диализа - успешно издържан конкурсен изпит за младши асистент. Имах някаква представа от нефрология и абсолютно никаква от диализа.. Ако сега мога да избирам бих избрал същото - работата ми е и хоби и ми носи неописуема радост!!!!!!Някои неща в живота се случват само, ако им позволиш да се случат....


Какво Ви провокира да се насочите към преподавателската дейност?
Не мисля, че съм наследил от дядо и баба желанието да преподавам - то си е било в мен.Аз не съм лош преподавател, но според някои студенти съм лош екзаминатор - изпитвам дълго и късам често. Харесва ми да преподавам и да работя със студенти, дано успявам да ги науча на нещо, като това не искам да е непременно нефрология, да ги науча да обичат професията и да я работят с желание, защото залога е твърде висок - човешкото здраве..

Завръщате ли се в Търнак?
Рядко ходя в Търнак, за което съжалявам. Служебните ми и личните ангажименти оставят тази дестинация по-назад от други..

Какви са спомените Ви за Търнак?
Мога да кажа, че най-щастливите ми години като дете са били в Търнак. Гонехме врабчета и кокошки по улиците, ходехме за риба, къпехме се в реката - чувсвах се безгрижен и цял.За съжалени в момента няма вода в реката - световно затопляне!?, няма риба - човешка ръка! Парка е запустял, а някога имаше рози, "дола" е едно огромно сметище и така е от много години.Тъжно ми е, защото знам, че може и иначе....

Някакви пожелания към жителите на Търнак?!
Пожеланията ми към жителите на селото са да възстановят по-голяма част от нещата, които имаха - читалище,театрална трупа, реката, да се залеси "Аира".Вярвам, че село без минало няма БЪДЕЩЕ!!!!Събитията, които се случват са прекрасни, пишете за тях.
Когато мога ще се радвам да присъствам..."
Нещата в живота или стават с усмивка, или изобщо не стават".

понеделник, 20 септември 2010 г.

Пенсионерите от Лазарово гостуват в Търнак

На 16 септември пенсионерският клуб от с. Лазарово гостува на Пенсионерски клуб “Пчелина” - с. Търнак.
Гости на събитието бяха кметът на с. Търнак г-н Георги Кирков и Илка Тодорова - главен специалист ПВЗ.
С песени бяха посрещнати лазарските пенсионери.
Гостите останаха очаровани от гостоприемството и доброто отношение на домакините.
Срещата премина с много смях и песни.

петък, 17 септември 2010 г.

Училището отново се изпълни с глъчка




На 15 септември в двора на ОУ “Г. С. Раковски” - с. Търнак тържествено беше открита учебната година. Учениците бяха приветствани от директора на училището г-н Людмил Николов, както и от кмета на с. Търнак г-н Георги Кирков. Той прочете и поздравителен адрес от името на кмета на Община Бяла Слатина г-н Венцислав Василев послучай празника.

Най-тържествен този ден беше за първокласниците. Те бяха приветствани с празничен рецитал от по-големите ученици. Захранени с пита и мед от своята класна г-жа Цветанка Кръстева и приканени от първия училищен звънец, малките ученици влязоха за първи път в училище и получиха първите си учебници.



Родители и роднини присъстваха на този светъл за децата празник!

Жители на Търнак отбелязаха 9 септември в "Скът"

На 9 септември в ресторант “Скът” в гр. Бяла Слатина се проведе ежегодно честване на празника на БСП. Присъстваха близо 600 човека от цялата община. Гости на събитието бяха Георги Божинов и Михаил Миков – депутати от КБ, Катя Николова – координатор за Врачански окръг на ВС на БСП.
Голямо присъствие имаше и от жители на с. Търнак, начело с кмета на селото – Георги Кирков и секретаря на общинската група на БСП – Илка Тодорова.
Георги Божинов поздрави всички присъстващи, върна се назад във времето като припомни за историята на празника и за спомена и копнежа на хората по изминалото време. Направи една равносметка за една година управление на ГЕРБ и поуките за БСП от провала на избори 2009 г.
Слово изнесоха и Михаил Миков и Катя Николова.

сряда, 15 септември 2010 г.

Петър Доневски представи новата си книга и в Бяла Слатина


На 9 септември в читалище "Развитие-1892" - гр. Бяла Слатина беше представена книгата на Петър Доневски "Уморени пътища". На събитието присъстваха проф. Връбка Орбецова, Иво Йорданов – шеф на Издателство „Медия груп”, издало книгата, врачанската поетеса Галина Ганова, Славка Цанкова – зам.-кмет „Хуманитарни дейности”, наши белослатински творци, литератори и всички, имащи отношение към писаното слово и към автора Петър Доневски.
Събитието се състоя преди откриването на традиционните дни на Бяла Слатина.

сряда, 8 септември 2010 г.

Стихове

НАДЕЖДА

“Влязохме в НАТО,
но не станахме село богато.
Не живеем в разкош
и земята все ровим ден и нощ.
Не се лекуваме безплатно,
а пътуването ни е скъпо, неприятно.
Животът не стана рай
(пием мляко, сърбаме чай).
Парите за друго не стигат,
щом данъци, тока и водата платим.
Е, вече сме и в Европейския съюз,
дано безплатно да пътуваме поне с автобус.
Очакваме да потече масло
и до нашето родно село”.

***
Плетем си плетката,
слуша приказките ми съседката,
през рамо ме поглежда,
усмихва се, нарежда:
-Ех, илюзия! Ех, надежда!-
като безкрайна прежда!

Надка Павлова

ЛИРИЧНО

Догоряват край мене тревогите
и разсъмва във миг радостта.
Кехлибарена радост се рони
от узрялата в мен светлина.

Бяла радост обличам в премяна
и закичвам със обич деня.
Трепва в мене цигулката стара
в разлюляно море - нежността.

Върба Маринова - из стихосб. "Незабрава"