Търнак се нареди сред уникалните европейски селища

Село Търнак е удостоено със ЗЛАТЕН ПЕЧАТ за Уникално европейско селище с културно и историческо значение

сряда, 24 ноември 2010 г.

Читалището спечели проект

Теменужка Недкова

Народно читалище „Васил Левски – 1899” с. Търнак спечели проект от фонд „13 века България” за подпомагане на читалищните школи и ансамбли – 270 лв. за изработка на 2 бр. мъжки костюми. Спечели и допълваща субсидия за подпомагане дейността на народните читалища, отпусната от Министерството на културата, в размер на 2000 лв. за ремонт.

Търнак отбеляза началото на събора с богата програма



На 19 ноември в големия салон на Народно читалище “Васил Левски -1899” с. Търнак се проведе голямо тържество по случай празника на селото. Празникът започна с изпълнения на духов оркестър в центъра на селото, с който по-късно празника се пренесе пред читалището. Беше представена изложба във фоайето на сградата от рисунки на ученици от селото на тема “Моята лятна ваканция”. Музеят отвори врати за жителите и гостите на Търнак.
Гости на празника бяха Георги Божинов – народен представител от БСП от Врачански многомандатен избирателен район, Катя Николова – съветник на президента, Николай Иванов – кмет на гр. Криводол и председател на Областния съвет на БСП, Дамян Дамяновски – председател на Общински съвет гр. Мездра, Валери Борисов – общински съветник и председател на Общински съвет на БСП гр. Б. Слатина, Атанас Узунов – зам. кмет на гр. Б. Слатина, Славка Цанкова – зам. кмет на гр. Б. Слатина, Николай Кръстев – общински съветник – гр. Б. Слатина, младежи от Общинска администрация – гр. Б. Слатина.
Програмата бе открита с моноспектакала “Беленка” в изпълнение на певческата група при Пенсионерски клуб “Пчелина”. Ученици от ОУ “Г. С. Раковски” представиха рецитала „Моя страна, моя България”. Присъстващите бяха очаровани от изпълненията на певицата Елена Андреева. Гости рапъри от Мездра - New Generation - вдигнаха градуса на настроението. Представена бе и постановката “Аира”. Лора Шабанска от 1 клас се представи с изпълнение на акордеон, в съпровод на баща си Андриан Шабански с йоника. Танцовият детско-юношески състав “Изворче” към читалището представи Пролетен и Дайчов танц. Програмата бе закрита с изпълнение на Деница Райкова и Християн Христов.
И гостите и жителите на Търнак останаха очаровани и приятно заредени от невероятната 2-часова програма, която даде емоционално заредения старт на Празниците на Търнак.

Първа работна среща

Светла Върбанова

На 09.11.2010 година ученици, учители, родители и общественици започнаха активна работа по проекта на РИО –ВРАЦА И ЦОИДУЕМ-СОФИЯ
УЧИЛИШНИ АТЕЛИЕТА “КУЛТУРНОТО МНОГООБРАЗИЕ В ОБЛАСТ ВРАЦА”
Основната цел на проекта :
Създаване на атмосвера за взаимно уважение толерантност и разбирателство и възможност за опознаване на културното многообразие в област Враца.
Една от основните задачи е да привлече и задържи децата в училище, като ги включи в разнообразните дейности на ателиетата, без значение от етническия им произход. Ателиетата ще функционират като центрове за информация, коментар, проучване и въпроси за културното многообразие в общината, като след това всяко ателие ще получи възможност за публична изява на дейността си.

петък, 5 ноември 2010 г.

Аира (легенда)

Петко Бойкински

Продължение...
И Кяние му роди рожба. Роди му момиченце. Нарекоха го Аира. Десет тлъсти овни закла Хаджи Осман, голяма трапеза направи, писнаха зурни и тъпани и двукатата къща, която приличаше на онемяла, се изпълни с радост. Три дни и три нощи гърмяха тъпаните и зурни разкъсваха покоя на пчелинските нощи. Три дни и три нощи се тълпеше народ да гледа борбите на пехливаните, които беше извикал отдалече Хаджи Осман.
Но в дните на тия пищни тържества над къщата на Хаджи Осман се носеше ледения полъх на смъртта. Кяние беше заболяла от родилна треска. Устните й се попукаха, тя се гърчеше в предсмъртни мъки и седмица след раждането премина във вечните покои на Аллах. Намериха дойка за малката. Хаджи Осман сам се грижеше за детето, не се ожени повторно, остана вдовец.
Аира растеше стройна и хубава. Лицето й грееше като слънце. Засмееше ли се, сякаш рози разцъфтяваха, а заговореше ли, като че птичка чуруликаше. С неземна хубост я беше надарил Аллах. Но той забраняваше да се излага на показ тая хубост и затова, когато Аира навърши осемнадесет години, прибули лицето си с фередже.
Като тиха вода течеше животът в дома на Хаджи Осман, като листата на плачущи върби се ронеха дните, а нощите бяха звездни и спокойни. Всяка година вплиташе в косите на Хаджи Осман сребърни нишки, но той не ги забелязваше. Мислите му бяха всецяло погълнати от Аира. По неведоми пътища в нея бяха се преплели чертите на Кяние Ханъм – същият поглед, същата усмиивка, същата походка. Същите зъби имаше и Кяние Ханъм – бели и наредени като маргарит. Понякога Хаджи Осман се мъчеше да отдели образа на дъщеря си от образа на майка й, но не можеше. Те се преливаха един в друг и това караше сърцето му да се топи хем от радост, хем от мъка.
Аира чуруликаше като птичка из широкия двор – а очите й грееха, сякаш две малки слънца. Хаджи Осман й се любуваше, гледаше златистите й коси и чувствуваше как радостта се наслоява в сърцето му като медена пита.

Следва продължение...