Търнак се нареди сред уникалните европейски селища

Село Търнак е удостоено със ЗЛАТЕН ПЕЧАТ за Уникално европейско селище с културно и историческо значение

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Общоселски празник послучай Бабинден



На 21 януари в помещението на пенсионерския клуб жителите на Търнак отбелязаха Деня на родилната помощ (Бабинден). Организатор на събитието беше Кметство - с. Търнак. Гости на празника бяха г-н Венцислав Василев - кмет на Община Б. Слатина и г-н Иван Даков - секретар на Община Б. Слатина. Кметът на Търнак Георги Кирков приветства всички за Деня на родилната помощ.
Участие в празника взеха децата от ЦДГ "Детелина" с. Търнак, които представиха богата програма от песни, рецитал и танци. Поздрав към присъстващите отправиха и ученици от ОУ "Г. С. Раковски". Лора Шабанска поздрави всички с изпълнение на акордеон.
Цеца Маркова влезе в ролята на акушерка и изпълни традиционния ритуал с измиването на бабата и нейното захранване за плодородие и берекет. "Колкото пръски от моите ръце, толкова деца да се родят в Търнак" беше пожеланието на г-жа Маркова.
Кметството раздаде и няколко награди. За невестата родила последното бебе за 2010 г. - Теодора; за бабата с най-много внуци - Фанка Шабанска; за бабата с най-голямото сърце - баба Лилка Илиева; за най-атрактивна баба - Дарина Илиева; и за най-иновативна баба - Веска Павлова.

Аира (легенда)

продължава...
И тръгваше приведен към къщи, с глава натежала от мисли. Но чуеше ли гласа на Аира, изправяше снага, отвръщаше на милувките й и си мислеше: ”Ех, защо тоя Стан се е родил гяур? Да беше се родил правоверен, зет щях да го направя.”
Една сутрин не стана от легло – беше се простудил. Тресеше го. Разтриваха го, увиваха го с топли дрехи и треската премина, но в коленете си усещаше някаква слабост и не излезе навън. Някаква неизвестна мъка бе грабнала сърцето му и мисли като черни врани сякаш кълвяха мозъка му. Нещо му липсваше и той се сети, че това е Стан. Да, премного го беше обикнал той. И изпроводи да го повикат да му свири. Цял месец боледува Хаджи Осман и всеки ден Стан идваше и му свиреше.
Още първия път, когато Стан влезе в двора, Аира го видя, стресна се и сърцето й замря като подплашена птичка. Строен и плещест, с очи горящи като въглени и вежди черни като гарванови крила над очите – ето кое най-много я учуди.
Оттогава тя дебнеше като котка кога ще се зададе Стан, правеше-струваше, нарочно намираше повод да го пресрещне и докато се разминаваха струваше й се, че краката й няма да издържат и тя ще падне и ще стане за присмех. Но Стан като че не я забелязваше. И как ще я забележи. Лицето й беше покрито от фередже. Но един ден тъкмо се разминават, тя нарочно изпусна фереджето. Стан се наведее, подаде й го и така си остана с отворени уста. Сякаш светкавица ослепи погледа му. Гледаха се безмълвно един миг и тоя миг беше достатъчен да вплете нишките на любовта в душите им.
Първа се опомни Аира. Прибули се и избяга. А Стан все още стоеше със зяпнала уста и не знаеше – на яве ли беше видял тая чудна девойка или беше сънувал. Разтърка очи, ощипа ръката си да се убеди, че е буден и кръгна като на сън. Пристигна при Хаджи Осман, свири му, говориха, но през цялото време беше разсеян – мислите му летяха към чудната девойка, която беше срещнал на двора и за която смътно се досещаше, че е дъщерята на Хаджи Осман.

следва продължение...

Празник и в ОУ "Г. С. Раковски"