Стихове

НАДЕЖДА

“Влязохме в НАТО,
но не станахме село богато.
Не живеем в разкош
и земята все ровим ден и нощ.
Не се лекуваме безплатно,
а пътуването ни е скъпо, неприятно.
Животът не стана рай
(пием мляко, сърбаме чай).
Парите за друго не стигат,
щом данъци, тока и водата платим.
Е, вече сме и в Европейския съюз,
дано безплатно да пътуваме поне с автобус.
Очакваме да потече масло
и до нашето родно село”.

***
Плетем си плетката,
слуша приказките ми съседката,
през рамо ме поглежда,
усмихва се, нарежда:
-Ех, илюзия! Ех, надежда!-
като безкрайна прежда!

Надка Павлова

ЛИРИЧНО

Догоряват край мене тревогите
и разсъмва във миг радостта.
Кехлибарена радост се рони
от узрялата в мен светлина.

Бяла радост обличам в премяна
и закичвам със обич деня.
Трепва в мене цигулката стара
в разлюляно море - нежността.

Върба Маринова - из стихосб. "Незабрава"