Стихове

ЗАВРЪЩАНЕ

Стъпките ми
пак ме водят тук -
в тая малка къща
под небето,
сгряло с трепет
някогашно утро,
пътя ми
на детството изтекло.
Тичах в бързея
на палаво безгрижие,
сбирах във едно
цветя и птици,
със свила
от детската ми нежност
ме огряха
първите звездици,
сведени над родната ми къща.
Пак се връщам,
родно мое село,
да отпия глътка от небето,
да приседна пак
на чернозема
и да те прегърне пак
сърцето.
Аз съм твоя,
мъничка къщурке,
с този къс
от звездната покривка,
слънчицето малко -
родна люлка
на мечти,на обич и родина.

Върба Маринова – из стихосб. “Незабрава”

НАШАТА НАТАЛКА

Имаме си залъгалка
казва се Наталка.
Тя ни е едничка
и е най-добричка.
На детска ясла ходи,
всеки иска да я води.

Обича и на село
често тя да ходи
при баба и при дядо.
Те много я обичат
и кукла я наричат.

Но най си иска тя
при мама и при татко
и при вуйчо Владко.
А за баба Цеца
и за дядо Краси
внучката засмяна
е обич най-голяма.

Верка Иванова