Звъни звънчето, люлякът разцъфва
във пазвите на моя ручей бял.
Кипи кръвта на дните ми изтекли
и жадно търся извор засиял.
Прегръщам угари, родили пъпки,
целувам с трепет капчици роса.
Полюшвам с радост изкласила жътва
и пламва във очите песента.
Върба Маринова - из стихосб. "Незабрава"
НА МОЯТА УЧИТЕЛКА
посветено на всички
учители от с. Търнак
Учителко, ти някога първа ме срещна.
Там в старото училище, на прага.
Бях толкова малка и толкова смешна...
Ти беше красива и млада...
Ти си искрица от моето детство,
ти си спомен от златните дни.
Обичта си ми даде в наследство,
затова БЛАГОСЛОВЕНА БЪДИ!
Обещах си когато порастна
обичта ти да пазя във мен,
да я посявам и тя да израстне
като вяра във идния ден.
В мен запазих спомена за тебе
и за всички мои учители добри,
от които се научих да живея
и обич да давам,дори да боли.
Учителко,макар и малко късно
БЛАГОДАРЯ ТИ И ПРОСТИ.
Прекланям се пред тебе и пред пътя ти,
по който продължаваш да вървиш.
Върви напред и нека продължава
сърцето ти от обич да прелива!
УЧИТЕЛИТЕ СЕ САМОРАЗДАВАТ
И ЧАК ТОГАВА СИ ОТИВАТ!
Цветанка Кръстева
Един красив кът в с. Търнак - дворът на Йошка Атанасова
Няма коментари:
Публикуване на коментар